Teatro dell’Ego

Между хангара за хидроплани и стадиона Giuseppe Sinigaglia в Комо Teatro dell’Ego изследва метафората за сградата като личност. Тя има граници, вътрешен живот и отношения с околния град. Вместо да стои отделно, търси място на взаимна свързаност в наследената среда.

Централната рамка се отваря към театъра, в който посетителите влизат откъм сцената. Влизащият човек става едновременно актьор и зрител, поставяйки Аза в центъра на вниманието. Около празния център шестте рамки на ума в сградата дават пространствена форма на различни линии на интелигентност; издигащите се нива представят тяхното развитие и способността да се възприемат други гледни точки.

Музиката предлага композиционна рамка. Стесняването и разширяването на изложбената последователност са вдъхновени от Requiem, Dies Irae на Верди; хармонични интервали от La Traviata определят предложението за фасадата на стадиона. Това са архитектурни интерпретации на музиката и съзнанието, разработени като част от дипломната работа.